Какво е свободен софтуер?

„Свободен“ в „Свободен софтуер“ се отнася до свободата, а не до цената (на английски думата „free“ означава „свободен“, но и „безплатен“, Б.пр.). Използвана с това си значение от 80-те, първата документирана завършена дефиниция се явява бюлетинът на GNU, vol. 1 no.1, публикуван през Февруари 1986. В частност, четири свободи определят Свободния софтуер:

Тези свободи са права, а не задължения, въпреки че спазването им за обществото може понякога да задължи индивида. Всеки може да избере да не се възползва от тях, но може също така да избере да се възползва от всичките. В частност, трябва да се разбере, че Свободният софтуер не изключва търговска употреба. Ако една програма не позволява търговска употреба и търговско разпространение, тя не е Свободен софтуер. Несъмнено нарастващ брой компании основават бизнес модела си изцяло, или поне частично, върху Свободния софтуер, включително някои от най-големите разпространители на собственически софтуер. Свободният софтуер прави законно осигуряването на помощ, не го прави задължително.

Терминология

Английският изглежда е единственият език, в които съществува такова силно двусмислие между свобода и цена. Когато се преведе на други езици Свободният софтуер се превръща в „logiciels libre“ на френски, „software libre“ на испански, „software libero“ на италиански, „Fri Software“, или какъвто и да е еквивалентния термин в местния език, отнасящ се до свободата.

Отворен код

На 3 февруари 1998, по времето, когато Netscape обявили, че ще пуснат своя браузър като Свободен софтуер, група хора се срещнали в Пало Алто, Силициевата долина и предложили да започнат маркетингова кампания за Свободния софтуер, използвайки термина „Отворен код“. Целта била бърза комерсиализация на Свободния софтуер и възприеманото му от компании и рискуващи капиталисти на избухващата нова икономика. Като средства за целта, те направили съзнателното решение да оставят настрана всички дългосрочни въпроси (като философия, етика и социални ефекти) свързани със Свободния софтуер, тъй като чувствали, че те са препятствие по пътя на бързото приемане от икономиката. Те предложили да се акцентира само върху технологичните преимущества1.

Често използван от хора, които се отнасят към това което означава Свободния софтуер, терминът „Отворен код“ – първоначално дефиниран да означава същото като Свободния софтуер по отношение на лицензи и изпълнение – е пострадал от неправилна употреба. В наши дни той редовно се употребява за всичко между Свободния софтуер и силно собственическата „Програма за правителствена сигурност“ („Governmental Security Program“ (GSP)) на Microsoft2.

Libre Software

Когато Европейската комисия започнали да се занимават със Свободния софтуер на редовни начала, те потърсили как да избегнат двусмислието на английското словосъчетание „Free Software“ и погрешните разбирания на израза „Отворен код“, което довело до приемането на трети термин, който изскочил случайно около 1992 – „Libre Software“.Терминът се е доказал като устойчив на неправилна употреба и все още се използва по сходен начин за Свободния софтуер. Така че, той може да представи решение на тези, които се страхуват, че няма да бъдат разбрани правилно, когато говорят английски.

Справки

  1. За справка вижте OSI FAQ : Каква е връзката между „отворения код“ и „Свободния софтуер“? Инициативата за Отворен код (The Open Source Initiative) е маркетинг за Свободния софтуер. OSI просто изнася на преден план технологичните предимства на Свободния софтуер, оставяйки въпросите, касаещи свободата на по-заден.
  2. В тази програма правителства и вътреправителствени организации плащат значителни такси за повърхностен поглед върху някои части на изходния код на Windows във специални съоръжения на Microsoft. Това може да увеличи „осезаемата сигурност“, но по същество е безполезно – особено след като те дори не знаят дали видяното от тях е същото, като това, което имат на компютрите си. И разбира се, това не им дава свобода.